Как да ни намерите
Atipiskās
protezēšanas
laboratorija
Liepājas 3
      

Бионика в рехабилитацията на ДЦП

Обекти в биониката при рехабилитация

Обекти на анализ и бионическо въздеиствие са болните от детски церебрален паралич и с гръбначно-мозъчни заболявания..

 
Церебрални парализи (цп) са обобщаващ термин, който интегрира група от клинически синдроми , възникващи следствие на :
  - недоразвитие на централния мозък;
  - повреждания в различните етапи на онтогенезата;
Те се характеризират с :
  - неспособност да се запази нормалната поза поради нарушаването на връзките с вестибуларния апарат и нормалното фунциониране на вестибуларния рефлекс ;
  - неспособност да се използват целенасочени движения.
Трябва да се отбележи , че до сега етиологията на ЦП не е напълно изучена и не са установени всички причини. Известно е, че всичко, което предизвиква кислороден недостатък на плода или новороденото при раждането, е способно да наруши развитието на ЦНС и да доведе до формиране на ДЦП. Най- честата причина за ДЦП е заразяването на майката с шарка по време на бремеността или с други вирусни инфекции, а също и резус-фактор на несъвместимост.При 10-20% от случаите, ДЦП се развива по време на много тежко раждане, когато на детето не му е достигнал кислород. Според някои, към ДЦП се причисляват и тези нарушения на ЦНС, които възникват през първия период от живота след тежка болест.
При оценяване на такива пациенти и планиране на лечението са важни функционалните класификации . Често се използва международно призната система за класификация на моторните функции- GrossMotorFunctionClassificationSystem ( GMFCS), отразяваща пет степени на функционална неспособност при децата :
I-во Ниво:
* сяда без придържане и подпиране на ръце;
* надига се и сяда на пода без помоща на възрастен;
* свободно ходи ( без подържане или помощни средства ).
II- ро Ниво:
* Седи без придържане, но трудно подържа равновесие, ако не се подпира с ръце:може да се повдига от устоичива основа;
* придвижва се, опирайки се за мебелите, ходи с подържане или с помощни средства.
III- то Ниво:
* може да седи сам без придържане в поза „ V “ (може би е нужна помощ);
* лежи по корем или пълзи ( обикновено – неуверено );
* повдига се от устоичива основа; може да се предвижва по помещението на кратки разстояния с помощни средства или със съдействие.
IV-то Ниво:
* необходима е помощ, за да седне на пода; може да седи, подпирайки се с ръце;
* за стоене или седене често е необходимо помощно средство;
* придвижва се по помещението, пълзеики на кратки разстояния; лежи или пълзи неуверено.
V-то Ниво:
* при седене не може да си държи главата и тялото вертикално; лежейки на пода , не е в състояние да си повдигне главата;
* всички моторни функции са нарушени : пациентът не е в състояние да се придвижва без помощни средства ; може да се придвижва с електрическа инвалидна количка.
 
От бионическа гледна точка, при болните от ДЦП, освен дефицита на мускулна активност (ДМА ) напълно отсъства възможността да се създаде моторика на локомоциите ( синергиите на високо автоматизираните движения). В резултат на взаимния обмен на грешна информация между звената на опорно- двигателния апарат – гръбначния мозък – главния мозък , в първите месеци и години на живота на болния възникват патологически стереотипи на движението, които се установяват като рефлекси в процеса на растеж. Този феномен създава дефицит на управляващата активност (ДУА).
В светлината на дефицита на мускулната и управляваща активност и ортостатична хипотония е установено, че на развитието на главния и гръбначния мозък в преднаталния период на развитие решаващо вличние оказва аферентната импулсация от :
- рецептори на вестибуларната система
- Рецепторите на мускулно-ставно-свързващияапарат (МССА).
Нарушение в аферентния поток от информация (проприоцептивна и вестибуларна) води до патология на нервната система (НС) и на опорно-двигателнияапарат (ОДА). Структурите навестибуларната система сапървични и основни от главните проекционни зони за влизащите потоци проприецептивн ааференция от МССА, особено от напречните оси на ставите на Шопар и Лисфранк.
В света на ДМА, ДУА и ОХ, проблемите на космонавтите и на лежащите церебрални пациенти (вкл. травмирани) саидентични:
   *  продължителното пребиваване на човек в космоса (в безтегловност) и ограничената двигателна активност предизвикват атрофия на МССА с каскадни атрофии аферентов(ДУА);
   * отсъствието на гравитационно натоварване на костната тъкан води до промяна на механическите характеристики на порестите и тръбни кости, поради декалцинация;
   * в основата на двигателните разстройства лежи:
     - изменението на функционалната система за противодействието на гравитационото натоварване;
     - развитието на нарушението на рефлекторната сфера; при космонавтите -
       за няколко дни и седмици след приземяването; при болните от ЦП – задържане за няколко години на редукцията на тоническите рефлекси, на блокиращите навици; на статокинетичните реакции и на произволната моторика;
   * позата „легнал“ вследствие на нисък тонус на скелетната мускулатура осигуряваниво на венозноналягане 1,4 пътипо-малко от позата „седнал“;
   * Патологизацията на двигателния стереотип влошава кръвоснабдяването на мозъчните структури, а хипокинезията пряко влияе на кръвния поток и ортостатичната устойчивост.
Идентичните проблеми позволяват формирането на общ подход за решаването им.
Изследванията на М. Р. Могендович и съавтори доказват наличието на положителна зависимост между интензивността на проприоцептивната импулсация и положителните измения на предвегетативни функции в зависимост от активно поддържаните и пасивните пози в положенията на човека в пространството – съвпадение на вертикалната ос на тялото с гравитационния вектор. С други думи – независимо от множеството методи на рехабилитация и лечение, несъмнен е фактът, че редовната двигателна активност води към моторновъзстановяване.
 
Извод: Нужно е да се осигури редовна двигателна активност при помоща на външна енергия, тъйкато при ПАЦИЕНТИТЕ С ЦП СЪЩЕСТВУВА ДМА.
 
В резултат на взаимния обмен на грешна информация между отделните структури в началните години от живота на болния, възникват патологически стереотипи, които заздравяват рефлекторно в процеса на растежа.
 
Извод: чрез бионически способи да се осигури взаимния обмен на вярна информация между звената на функционалната система.
 
Травмите и заболяванията на гръбнака и гръбначния мозък са втората основна група от патологии, характеризиращи се с ДМА, ДУА и ОХ. При травми на опашната част на гръбначния стълб са характерни болките в краката, паралич на краката, атрофии, разстройство на чувствителността в краката и перинеума, несдържане на урината. При нараняване на долната част на гръбначния стълб (S3-S5) се наблюдава разстройване на чувствителността на перинеума, нарушена е функцията на органите в малкия таз. При нараняване на сегментите в долната част на гърдите и в лумбалната част (T10-T12 и L1-L2) се развива слаб паралич на краката. При травма в средната част на гърдите се развива спастична долна парапареза, отбелязва се синдром Броун-Секар и нарушение на вътрешните органи. При локализация на долната част на шията и горната част на гърдите (С6-Т4) се развива слаба пареза на ръцете и статична парапареза на краката. При травми в отдела на горната част на шията (C1-C5) възниква спастична тетрапареза на крайниците, нарушение на чувствителността, отсъстват коремни и плантарни рефлекси, нарушена е функцията на органите в малкия таз.
 
Основни заболявания, предмет на възможните обсъждания:
spinabifida, травматични или вродени заболявания на централната нервна система, множествен паралич, миопатии, последствия след счупване на гръдни и поясни прешлени
 
Ако невралната верига, осигуряваща двигателната функция (доминантна), не се използва, то тя се изключва (става фонова). Но този процес може да се обърне, т.е. с помощта на интензивни тренировки фоновото ниво да се превърне в доминантно, използвайки двигателната памет на пациента. На тази базапрез 1993г. Taub и съавтори описват метод, наречен „лечение чрез движение, индуцирано чрез ограничение“.
През 1997г. Liepert (и съавтори) доказва клинически, че този метод не само подобрява двигателната функция, но и разширява представителството на ръцете в моторната кора. През 1999г. Kunkel и съавтори конкретизират началните срокове на поява на клинични резултати – 14-дневна терапия „ с движение, индуцирано с ограничение“ по 6 часа ежедневна тренировка подобрява функциите на китката и пръстите след инсулт.
През 1992г. Wering и Muller установяват, че локомоторната тренировка на бягаща пътека с придържане на цялото тяло подобрява ходенето на болните след тежко повреждане на гръбначния мозък. Тренировките се провеждат в течение на 1,5 до 7 месеца, 5 дена седмично, по 30-60 минути на ден, започвайки от 5-20-тия месец след травмата.
В течение на тренировъчния период частичното придържане на теглото чрез „парашутен“ корсет се намалява от 40% до 0%. 92% от болните, които преди това са били приковани към инвалидна количка, започват да ходят без странична помощ.
Недостатъци на този метод са неговата стационарност и пасивност на ръцете и тялото вследствие на “парашутно висене”, а също и невъзможността да се извършва при голямо ДМА. За „автоматизирането“ напроцеса на движение на краката Colombs и съавтори (2001г.) разработват „манипулатори за крака“, т.е. тренировка на бягаща пътека(с прехвърляне на теглото) се осъществява с две устройства, които придвижват краката по пътеката ( педипулатори ).
Прогресът в локомоцията е резултат на подобряването на рефлекторната автономна мускулна активност, свързана с ходенето, последователното въвличане на голямо количество двигателни невроника то реакция на непрекъснато то дразнене, по-доброто използване на мускулите. Ефектът на тренировката се съхранява и без по-нататъшни интензивни упражнения.
 
Извод. Методите на вертикализация на тялото, не подобряват състоянието на болния и не способстват ходенето, даже напротив. Причината се състои в същността на процеса – статиката на тялото изобщо не предизвиква аферентна мускулна активност и много малко предизвиква аферентна управляваща активност (най-вече за сметка на вестибуларния апарат). За лечение на гореспоменатите групи от заболявания, всички известни методики, като „Адели“, Ботатов, Пето, Войти, Козявкин и др., се базират на собствената енергия на пациента за изпълняване на комплекса специално подбраните физически упражнения за отделните части на тялото, редовното изпълнение на които, не може да компенсира на болните изоставането в развитието на психомоторните функции и да изработи правилни стереотипи на движения в клинични условия. Пределът на компетентността се определя от физическите и управляващите възможности на пациента, т.е. процесът на лечение, по своята същност, е пасивен и с множество вариации, като отделно изисква и клиничен стационар.
 
Заключение.  Методът на Е. Дюкенджиев се състои в обобщаването на положителните достижения на трансформацията на неинвазивния метод в активен процес спомощта на външна енергия на базата на бионическото моделиране на безусловните рефлекси чрез използване на пространствени реципрочни ортезни системи с кинематична взаимозависимост. За тази цел е разработен „метод на компенсация на дефицита на мускулната и управляващата активност при помоща навъншна енергия“. За реализация на метода е създаден нов клас помощни технически средства, които осигуряват не срещани досега функции в ортопедичната техника;
- да се реализира принудително локомоторно движение на цялото тяло на човека с помощта на външна енергия, която се предава на пациента индиректно чрез управляема и напълно безопасна трансформация от различни видове източници (електрически, хидравлични, пневматични или биотягови) само в механично движение.